Безсрамници...
На нас срамът не ни отива.
Разминахме се. Този път ще чакам.
Не само, че си толкова красива,
причината, че страстен е меракът.
И много вероятно ще останат празни,
заради неотворена бутилка вино -
онези две тъй, тънкостенни чаши,
защото с устни сладкото горчиво е.
Ще ти покажа колко те обичам.
С ръцете и с дъха си - шепот. Стон.
Ужасно бързо искам да събличам.
Наричай ме копнеж, желание, нагон...
Ще влизам много бавно. Като в храм.
По кожата ти ще порасне зима.
О, Боже влагата ти! Точно там,
ще пия жадно. Ти изливай се.
Във теб ще е пожар, плътта изгарящ.
Аз целият ще съм море и буря.
А Дяволите с рай ще ги накажем,
така, че в адът си да ни сънуват.
Трепериш от конвулсии и нежност.
Гърба ми има шарки от страстта ти.
Вкусът ми с дъх на твоята блаженост.
Очите ти - доволни. Сбъднат грях.
На нас срамът не ни отива.
Да бъдем влюбени до кръст и гроб.
Защо е чувството ни, похотливо
ако не се изгаря от любов...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
