Безсъници
На страховете по тънките струни
мажорно самотата скрибуца.
Композира умело, не ноти,
а стихове - спънати, куци.
А душата, свита във вакуума
на абсолютното нямо безверие,
стене тихо, отново ранена
от абортирали, тежки съмнения.
От очите ѝ капят илюзии
и мисли - погребани грешници,
изгорени от неказани истини
във светлината на догарящи свещници.
А утрото закъсня по презумпция -
попаднало бе във задръстване
от аварирали тежки безсъници
и неми кошмари - все същите.
И скърца ритмично молива
по листа, задръстен от рими,
рисуващ безплътни видения
на вдъхновения - мъртвородени.
© Светла Стоименова All rights reserved.
