Nov 12, 2017, 11:21 PM

Безсъници

  Poetry » Other
1.1K 2 6

Нощта приспа света, а в мен

немеят отговори неоткрити.

И вятърът се е смълчал смутен,

приседнал в мрака под липите.

 

Нощта е като силна мъжка длан,

но толкова далечна и студена.

Притиска тишината във капан

без изход – като в капка заледена.

 

А в капката вилнеят бесове,

наред с молитвите към тебе, Боже...

Нощта приспива всички светове,

но мене да приспи не може.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина калина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...