Нощта приспа света, а в мен
немеят отговори неоткрити.
И вятърът се е смълчал смутен,
приседнал в мрака под липите.
Нощта е като силна мъжка длан,
но толкова далечна и студена.
Притиска тишината във капан
без изход – като в капка заледена.
А в капката вилнеят бесове,
наред с молитвите към тебе, Боже...
Нощта приспива всички светове,
но мене да приспи не може.
© Калина калина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
