Нощта приспа света, а в мен
немеят отговори неоткрити.
И вятърът се е смълчал смутен,
приседнал в мрака под липите.
Нощта е като силна мъжка длан,
но толкова далечна и студена.
Притиска тишината във капан
без изход – като в капка заледена.
А в капката вилнеят бесове,
наред с молитвите към тебе, Боже...
Нощта приспива всички светове,
но мене да приспи не може.
© Калина калина All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
