Безсъници
Нощ. Тъмнина.
Безсъние.
Стихове чета.
Униние.
Стаята е килия,
три на два.
Нямам си идея
колко е часа.
Секундата е век.
А тишината-стон.
Аз съм само човек,
притиснат от бетон.
Главата ми, затвор
на човешкия ми ум.
Боже, дай простор.
Отърви ме от
адовия шум.
Надеждата е сляпа.
Все нямам си късмет.
За слава аз не драпам.
За греха-не давам
никому отчет.
На времето реката,
ме носи покрай
диви брегове.
И не пита какво съм,
нали сме врагове..
От спомените оглупявам.
Обърнах се на шут.
Понякога поумнявам,
когато пак съм луд.
Тъй скитам безпределно,
между звездни светове.
Живея някак си отделно,
но с всичките си врагове.
© Живко Делчев All rights reserved.
