Безсъние
Когато притихна нощта,
тичах празна, изморена,
и надбягвах се с звездите.
А утрото със своята тъга,
ме посрещна променена
и със сълзи във очите.
******
Покри ме с мека топлина
и слънчева надежда прати
да прогони мисъл дива -
че ще дойде пак нощта
със своите дяволи крилати
и ще ме разкъсат жива.
******
Съня крадеш по малко,
всяка нощ - пореден къс
и парчетата сглобяваш.
Но ще бъде много жалко,
ако с този животински хъс
да си в него се надаяваш.
******
Отдавна те изгоних от ума,
навярно затова не спиш
и безскрупулно крадеш...
Недей! Остави ме вече сама!
Това, че ще ме нараниш
"Любов" ли ще го наречеш?
© Елица Стоянова All rights reserved.
