Червеният дракон е яхнал луната.
Крилете на волния вятър
са скрити в килера.
Прекършени клони, превръщат се
в змии усойници.
Въжета от пясък затварят ги в кръг.
Светулка се хлъзга по меч самурайски.
С ръце от мрак нощта
обгръща земята.
Поглъща болката и трансформира я
в космичен прах.
Не мога да спя и гледам луната
с червения дракон...
15.07.2006 г.
© Тони Лунгарска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
