Червеният дракон е яхнал луната.
Крилете на волния вятър
са скрити в килера.
Прекършени клони, превръщат се
в змии усойници.
Въжета от пясък затварят ги в кръг.
Светулка се хлъзга по меч самурайски.
С ръце от мрак нощта
обгръща земята.
Поглъща болката и трансформира я
в космичен прах.
Не мога да спя и гледам луната
с червения дракон...
15.07.2006 г.
© Тони Лунгарска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
