Nov 21, 2009, 11:49 AM

Безсънието на един луд

  Poetry » Other
768 0 1

Безумни брътвежи,
страсти, копнежи.
Неканени мисли,
забравен живот.
Някакви къщи,
някакви хора.
Призраци прашни,
погубен народ.

 

 ***
Вече не търся,
вече не мисля,
нищо не искам...
Знам, че съм луд.

 

12.02.2009 Kolwezi

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галин Вайов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...