Безсънна нощ
Пак нощ е, не мигат звездици в небето,
луната бленува и спи своя сън.
Издебна я мракът, крадецът, и ето
се спусна под старата стряха отвън.
Като малки светулки прозорци проблясват,
и хиляди истини крият в нощта.
Безсънна, душата трепери, в несвяст е,
а мойта далечна мечта отлетя.
Тишина натежава, като питка набъбна,
от безсъние мозъкът вече загря
и утеха аз търся в душата си скръбна,
а нощта свойта мощ върху мен разпиля.
Още нощ е, не мигат звездици в небето,
прегръщам най-свидните спомени с теб.
Ала мракът увисна безсилен в пердето,
щом в очите ми бодро надникна денят!
© Миночка Митева All rights reserved.
