Безсънна нощ
По улицата никой не вървеше
и май за сън се готвеше градът,
във клоните и вятърът мълчеше
замръкнал скитникът от дълъг път.
В прозореца мъждукат светлинките
на моята нестихваща съдба,
прогонила съня ми от очите,
изпълнена и с радост, и с тъга.
Часовник стар се чува в тишината,
отмерващ тежко час подир часа.
А само будна с мене е Луната -
красива господарка на нощта...
Дочу се шум - пак някой окъснява,
забързал се безмълвно към дома.
Умората му явно надделява
и тихичко очаква го съня.
Застанах до прозореца сама...
студено ми е, малко съм се свила...
и с поглед, вперен в нощната тъма,
помолих се за още малко сила!
Помолих и звездите да простят
прищявката да бъда будна още,
а в чашата ми недопит денят
със мене търси втори дубъл нощем...
Отпивам го, но може би е време
покой и мойто тяло да роди.
Навън е нощ, а в мен сърцето стене
и някак си не може да заспи.
А още час - нощта е вече спомен...
а още час и ето идва ден...
От моя сън отново няма помен
и моят поглед пак е уморен!
И пак забързан, знам, ще е денят ми,
но аз ще се усмихвам от душа
и пак ще търся трескаво съня ми
в очакване на края на нощта...
© Дида Христозова All rights reserved.
