Безсънно
Загубих те преди да те намеря -
откри ме, за да ме загубиш...
Изтече нейде пясъчното време
и рухна мостът помежду ни.
Зовеше ни с копнеж миражен прагът,
но няма с теб да го прекрачим.
Пустинни чувства пак жадуват влага,
будуват мисли натежали...
И колко ли задачи с неизвестни
очакват днес да са решени?
Узряла - болката набъбва в песен
с криле от слънчева надежда...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Хубав стих!