Feb 29, 2020, 7:44 AM

Безсърдечни намерения

  Poetry » Other
507 0 0

Как можеш да стоиш там

и да ме гледаш в очите?
Знам, че ми каза,

че съм всичко,

което някога си искала,

но ме бутна зад борда

в дълбоката вода

и захвърли котвата на надеждата.
Ти ме бутна зад борда
Без притеснение за това,

което чувствах
Безсърдечни намерения


Знаех, че никога не съм

бил достатъчно добър,

за да те накарам да се усмихнеш.
Съсипва ме отвътре,

разкъсва ме
Не мога да се скрия
Какво мога да направя,

за да те видя?
Не съм трогнат

от твоята гледна точка​​​​​​

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...