Безтокова жалба :)
Поглеждам - няма никой пред компютъра.
Най-после ми дойде и мен редът
сред пишещите братя да се гмурна
и да се кефя, докато чета.
И тъкмо влезнах – опаа, спряха тока.
Кога ли съм била и аз с късмет?
То, куцото като удари кьоравото,
в девета глуха му търси билета.
И всички коментари от главата ми
изтриха се като студентски знания
(пред изпит). А пък в тъмнината
изпразни се компютърът от съдържание.
Навънка мрак... Звезди и къс луна.
Обаче крайно светлонедостатъчна.
Заръфаха я кучетата с гняв
(навярно в тъмното не виждат котараците).
А как ли някога, във стари времена,
е баба ми живяла без компютър?
Без телевизор, фризер, в тишина
край пламъка на свещ, в ръка със хурката...
Горката аз... Една свободна вечер.
И този мрак... И тази тишина...
Добре, че междувременно просветна
и вече няма за какво да съжалявам...
© Дочка Василева All rights reserved.
