Открих безброй неща,
но други не успях.
Повярвах в чудеса,
превърнах се в прах.
След всеки ден
идва и нощта.
Живях с мечти,
бях чист и плах,
опитах смъртен грях,
но не успях в този
свят да бъда който бях.
След всяка радост
пак идва страх,
и дали след мен
ще дойде някой друг.
Безумен кръговрат
в един обречен свят.
© Никола Петров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
