Безумна муза
" ... прекрасна, ненормална...
Оставям те докрай да ме изпиеш!"
Димитър Гачев
Пристигах всяка нощ — преди поискване,
събличах те до костите (безволев).
По дяволите твоята изисканост —
с премерен дъх в суетни алвеоли.
Трепереха ръцете — в двоеточия,
наум се палехме в бенгалски огън.
Зачевах нови думи (в непорочие)
и ги помятах — с крясъци до Бога.
Заделях от съня ти често залъци.
Сковавах бързи сънища във ступор.
Запридах мислите ти между палците
и дупчех ги. С вретеното. От упор.
В очите ти болях. От недовършеност.
В зениците ти къпех слепи зими...
Ти искаше ме — кротка и прекършена,
по мъничко за всеки ден. Да има.
Не може да обичаш муза простичко!
Те, музите, понякога забравят,
че трябва да суфлират рими кротичко...
(В деменция и в плиткото те давят.)
Е, тръгвам си, ключа ще метна в кактуса.
След мен — и три потопа. И се справих.
Поискай вдъхновение от Бакхуса!
Аз, колкото беля можах — направих!
© Дениса Деливерска All rights reserved.
