Безумно обикаляме стени
на срамни и лъжливи извинения.
Преследват ни фалшивите цени,
обсебени от битови проблеми.
Прашинките на времето летят.
Затъваме във мрачните коптори.
Продаваме душите – пак и пак,
за да купим някакви „парцали”.
А "блудниците "бродят в нощен час -
убийствени, разрошени, перверзни...
Печелим или вечно губим власт,
потъпквайки човешките надежди?!
10.11.09г
© Василена Костова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
