Feb 23, 2010, 10:42 AM  

Безумно

  Poetry » Civic
1.2K 0 1

Безумно обикаляме стени
на срамни и лъжливи извинения.
Преследват ни фалшивите цени,
обсебени от битови проблеми.

Прашинките на времето летят.
Затъваме във мрачните коптори.
Продаваме душите – пак и пак,
за да купим някакви „парцали”.

А "блудниците "бродят в нощен час -
убийствени, разрошени, перверзни...
Печелим или вечно губим власт,
потъпквайки човешките надежди?!



10.11.09г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...