Безвремие...
Безвремие... Парченце междуцарствие,
откраднато от бързащия делник.
Изпуснах автобуса. (Закъсняла съм.)
На крайна пейка в парка поприседнах...
Примижва залезът в отсрещната витрина.
Едно дете след гълъбите тича.
Старица със бастун пред магазина
трохички хляб подхвърля къмто птиците.
Във водоскока пърхат уловените
дъгички цветни с форма на прохлада.
Кръжат усмивки и танцуват реплики
на непознати, влюбени и млади...
Пъстреят голокръсти, татуирани,
през жегата проправящи пъртина.
Нехаещи за кризата и изборите,
живеещи с мига в една картина
на лятно, мързеливо и размазано
безвремие, забравило, че бързам.
И циганското лято на душата ми
стрелките на часовника завърза...
© Дочка Василева All rights reserved.
