Беззвучно петолиние...
... hiç sevmediğim sessizliğim sin...
Изпявам се в беззвучно петолиние
което с молив Вятър нарисува…
(… в клавишите звучи безсилие
а в дланите с душата ми тъгува…)
разлисти ненаписаните ноти
заключи ги с ключ Сол и ги разбърка
поде ги Залезът а после ми мърмори
че нищо не разбира и все бърка…
опита Тишината да залости
по струните изтръгнатите звуци
и нищо не остана – нито помен
от думите в помръкналите устни
и нещо неизказано ги вплете
по пръстите рисувайки надежда
разкъса до разпадане ръцете ми
и от косите ми съдра си прежда…
… и всеки ден плете си огърлици
и в празни клони времето лекува
изпява ме в беззвучно петолиние
което с молив вятърът рисува…
