От гризане езикът раздвои се сам,
че ето в рая пак цари разкол.
Не съскам. Дебна бедния Адам.
Дал Бог отровни змии бол.
А Ева тъне кротко в свойта суета.
Със хубавия силует... И гол.
И търси в себе си, свещена простота,
причината за райския разкол.
Към ада пак ще отпълзя, от опит знам,
до смърт се отегчавам в този рай.
Суетна Ева е, а девствен е Адам.
Библейска приказка, със грешен край.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
