Бих ти разказвала
Бих ти разказвала дълго, но ти
време за слушане нямаш.
Как се обърка и как ли сгреши,
че друга сега да обичаш.
Химия, казват, било е това.
Как ли не, аз да повярвам,
дето от атом създавам света,
щом заобичам или пък се влюбвам.
Знаеш ли колко красиви крила
всяко обичане дава?!
Ти не обичаш, а просто така...
мисля, на мъж май се правиш.
Как ще обичаш такава жена,
дето на всекиго дава...
щом се почерпи и вдига крака,
и разиграва глупави драми.
Сякаш до вчера бе бременна пак
от някакъв, дето обичала.
Днес пак пищи и, същински глупак
гледаш я, ще абортирала.
Връзва те с хиляди прости лъжи,
на които отдавна обръгнах,
а не повярва на моите сълзи,
когато от тебе си тръгнах.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
)
