Aug 20, 2008, 6:54 AM

Бил ли си пепел?

780 0 1

Не поглеждай в очите ми -

те не са капчуци пролетни,

не ще намериш в тях реките пълноводни.

По-скоро ледени късове ще разбият

на дребни кристали мирогледа ти.

Не се усмихвай есенно-скептично,

пожълтели са всичките ми чувства.

Окапали надежди не събирай -

не ще те греят през зимните ти нощи.

Аз съм възкръснало пълнолуние.

Във летен нестинарски танц ще те разпилея.

На сутринта само вятърът ще си спомня за теб

и тихо шепнешком ще те пита:

"Бил ли си пепел?"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина All rights reserved.

Comments

Comments

  • не поглеждай в очите и, момче...не поглеждай...
    докосни сърцето и...все още има бяла надежда...
    с обич за теб...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...