Колко пъти си мислех, че ме лъжеш ти,
когато не беше до мене в нощта.
Корях те, че напразно ми даваш мечти,
че забрави това, що ми обеща.
И аз те намразих почти,
а просто си имал причина - бил си баща!
Писна ми с неизвестното да те деля.
Слагам черта и после края,
и после ето ти нова беля
идваш с думите: "Виновен съм, зная."
Ти от мене криеш, но защо
тайната за своето дете.
Ще ти кажа само едно
самотните родители - нещастни са те.© Иван Иванов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
