Иринакис (Ирина Колева)
83 4369
Feb 20, 2022, 9:03 PM

Билет за славата 

  Poetry » Humour
1804 7 46

Не изпадай в екстаз,
ухилен налудно,
докато блудствам с думите
и ги натъпквам изкусно
в пазарски чанти,
в кули с лица на трапец,
в пробити улуци
и кофи за смет.

Нестройни редици - 
дефис, запетаи и главни - подрязвам грижливо с градинска косачка.
Перфектно!
Изящна канадска ливада!
Думи жужене, думи без тежест;
думи помии, думи дрънчене;
думи навързани, без да са свързани-
с девствен фасон и нагон на отвързани.

Не измервай с поглед якостта на гръбнака ми,
докато ги продавам през рамо,
за лев и шейсет.
— Заповядайте, вземайте!
Има за всички!
Разтеглете локуми
от евтини думи,
настържете им трюфел,
облейте с боза!
Извлечете облаги

от сочните фрази
и придобийте значение
на нищожна цена!

Съединител, газ.
Подкарвам кервана
в дефилето на петнайсет минутната слава.
Внезапна спирачка!
Изпускам волана, поемам въздух
и се обръщам назад.
— Задръжте си, моля, бордните карти
и се пръждосайте всички в първоначалния ред!
Но оставете си думите върху седалките,
за да не слушам звука от тях занапред!

Събирам накуп останките,
олигавени
от претенциозната, вряскаща клика.
Разтварям широко устите на перфораторите,
набутвам ги вътре
и силно нагоре притискам.



© Ирина Колева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • За двете кила - да. 🙃
  • Хаха, майтапиш се, нали 🤔
  • Две кила за мен. По лев и шестдесет. Аз сега като втъкнат представител на англоговорящите среди сред българите в странство ще кажа: “Всяко куче си има неговия ден”. Това е англоговоряща поговорка или идиом или и двете, не ме е Еня. Исках да кажа, както се вижда - накратко, че който търси - намира. А който чака - остава. Аз казах! 😉
  • И аз не знам, Ире. Сигурно имаш право. Едни остават, други си тръгват. Има непреходни хора и събития. Ще се радвам да си от тези, които остават. И на мен ❤.
  • Не знам, Силви. Всяко място, събитие или човек, влизат в живота ни с определена цел. С точно определено предназначение и мисия, някаква. И, когато цикълът се изпълни, идват други места, хора и събития. Беше ми драго, все пак ❤

    Пп: затворените пространства ме потикват към откровени глупости, освен това. Което не е в ничий интерес 😊
  • Ами хайде, де. Изгуби се твърде дълго. Сащисахме се от такова спокойствие 😋.
  • Дори и да се върна добра, всепрощаваща и целомъдрена ли, Петър? 🤭
    Това трябва да се провери 👌
  • В междупластовите пермутации на спорадичните еякулации авторът на тази постмодернистична протодекадентска поема насочва умело опуления и шаштисан читател към единствената вярна посока. Искате още? Тя може. И ще ви го даде. Ще ви го набута. 🙃👍
  • Хаха, перфорация на поразия!
    Привет, Танче 🙂
  • Истинско!
  • Йеее, Марко, ти се кефиш искрено, знам 🙂 Напоследък малко улегнах. Или одъртях 🤭 Мога да пусна тук някое от последните си неща. Също ще ти хареса. Поздрави!
  • И отново дива, нестандартна, бунтарка.
    Разпукваща ледовете и палеща пожари.
    Поздрави за творбата, Ирина !
  • Хахах, ами оукеееей 😊
  • Божкей! Ще се прекръстя и ще сляза от таз талига! Че наближаваме хлъзгав участък...
    Недей държа нищо, Никодим. Той Димо се кротва по някое време. От само себе си. Нали, Димо🤔 😊
  • Ирина, то пък веднага се появи един за опъване, надушил заканата... Да не се заканва човек, ей, мам' му... Ли да го държа, а ти давай?...
  • Следвам те! За... позатваряне на перфораторите.
  • Хахахах, всичко може в този пусти живот, вярно!
    Да се втурваме, тогава, Никодим. Да живеем 😊
  • Как да не можем, можем да се опънем... Ги опънем. Жизнено дивей, Ирина!...
  • Разбрах те още, когато прочетох нещата ти.
    И, понеже не можем да се опънем на лавината от високо интелектуална пуританска диващина и несъстоятелност, най-забавно ще е да насърчаваме ескалирането й. Ще се наблюдават леко притеснителни странични ефекти, но не вярвам това да ни обърка много 😊
    Благодаря ти!
  • Отвръщам на комента ти за тенисистките и кльощавите... поетеси. И да ти ударя едно рамо в умението да предизвикваш жизнено диви поетични закачки у тукашните филолог-зубрачи и не доразбраните съдници на лолитките. Ако ме разбираш... Приветствам те!
  • Усмихна ме накрая👍
    Пожелавам ти успех с новия разказ. Моята мисия е изпълнена на сто про😊
  • Чудно, къде видя, че съм омекнал. За съжаление аз не заставам в позицията " Ама, Госпожо той обижда редакторите", когато някои ми каже истината. Доколкото виждаш ти казвам лично, каквото имам да ти казвам.
    Предпочитам да съм листна въшка невидимка, пред видим Pthirus pubis. Можеш да ме докладваш за нередност.
  • Охооо, такъв омекнал те харесвам повече!
    Мисля, че се разбрахме. Каквото имах да кажа, го казах в първия си коментар при теб. Ако търсех внимание, щях да публикувам тук новите си неща. Всеки ден. Да се трия и да се регвам безогледно или да се казвам листна въшка невидимка, например 😊
    Не се опитвай нито да ме впечатлиш, нито да ме засегнеш. Изгубена кауза. Не виждам голяма беда в това, да бъда блокирана от някого, ако този някой има гъз и не сипе злъч по мой адрес, знаейки, че не мога да се защитя, а ми каже лично каквото там има да казва. Въпросът дори не опира до мен. Принципен е. От мен толкова. Сега вече спокойно можеш да докладваш нередност.
  • Доколкото виждаш, щом не съм те блокирал и ти можеш да идваш на страницата ми, но когато коментираш това, което съм написал (ако можеш, да го асимилираш) При теб Радж Капур е твърде трудно да намеря, по-скоро "Лолита", ако ме разбираш А относно намеците, праведността, обичливостта и твоето разнообразие в проявленията, явно не си си прочела последните си коментари. А лошото е, че и в разказите си и извън тях съм "съдник", както на себе си, така и на другите. Просто не обичам лицемерите, особено, ако се крият зад маската на непукисти. Мисля, че поне това си разбрала, че никак не умирам за звездички и фалшиви почести и не ми дреме, дали някой ми е сложил две звезди или пет.(ако ме разбираш)
    Права си ударението е на друго място.
    В това, на което му казваш "достойнство"
  • Винаги си добре дошъл, Валентин. Не мисля, че се е обадило нещо кой знае какво, защото аз нямам претенции да пръскам семето на всегалактическата любов, където и да било, или да разигравам сценки тип Радж Капур в произведенията си, дано ме разбираш 😊 Та по тази причина мога да си позволя да бъда каквато поискам. Мога да говоря открито, а не да досаждам с намеци под чужди произведения. Мога да се обърна и да ти кажа, че не ми харесваш и какво точно не харесвам в теб, както е в този случай. 😊 Нямам претенции нито за праведност, нито за широко и обичливо сърце, но наистина мисля, че на хора като теб, най-малко отива да се превръщат в съдници мигом, щом излязат от орбитата на разказите си. Колкото до стихото за разгонените котки,което визираш, там няма нищо повече от едно галене на бедро, което дори не е голо, но кой знае...😊 Прекалено си се фиксирал върху това, което мислиш, че държа да покажа. Ударението там е на друго място. Обуздай я тази фантазия малко. Обуздай и негативизма си
  • Брех, как съм го пропуснал туй стихотворение, Иринакис. Заинтригува ме. Заради бозата. Шоуто требе да върви начи... 😊
  • Ирина, реших да се приблатня /идва от приземя, но зависи върху, какво кацаш/ и да те уверя, че имам топки. Не знам, защо му викаш топки, като има термин тестиси. Топки го приемам за нещо, с което се играе футбол или тенис на маса, в зависимост от размера.
    Не намерих евъра, както му викаш, за да коментирам, въпреки че едва ли ще е толкова компетентно, защо не съм сексолог или гинеколог, затова се задоволявам с това, под което ти пиша коментар.
    Чета, чета и не намирам къде е "да вярваш в изконното, изначално добро" за божествено мога само да се Щастлив съм, че от твоята уста излизат проникновения, но ми е трудно да ги пришия към това, което пишеш още по-малко към начина на държание.
    Твърде рядко, коментирам по този начин, но принципа "Каквото повикало, това се обадило" трябва да се спазва. За съжаление или по-скоро за радост не се напъвам да пиша неща, които биха предизвикали "претенциозната, вряскаща клика" , както ти я наричаш да пише коментари и да дава звездички.
  • Нямам оправдание. Но ще те послушам 😊
  • Хахах...Ти да видиш! Истината боли и ти го знаеш, но истината за всеки е различна, има милиони лица. Няма критерии, няма цедка - и те са различни за всеки. Проумей го най-накрая! Емили Дикинсън е една и то не всички я харесват! Да живее свободата на словото(включително и на поетичното)! А ти не си хаби думите, пази ги да узряват...
  • Радвам се, Мини. Не всеки има нужда от правия текст, но това е зоната ми на комфорт. В повечето случаи
    Благодаря ти 🌺
  • Ако има нещо стойностно в този живот, то то е истината в прав текст, такава, каквато видях между редовете, написани от теб. Благодаря, че прочетох нещо, което ме събуди!
  • Добър вечер, Инара. Да разбирам ли, че даваш две звезди на редакторите, които са одобрили този кюмюр, наред с останалите произведения, които толкова високо цениш?
    Да. Това е откровена обида, но не както смяташ ти, към потребители в този сайт, а към почти целия поетичен кръг, който се върти като пумпал около безумни произведения и ги въздига в култ, докато сериозната поезия и въобще литература, биват избутани в ъгъла. Бих обсъдила с теб това, ако не беше се ограничила до пространството, наречено откровения, толкова наивно. Внимавай да не си изтърваш нервите друг път и мисли, преди да пишеш. Хората, които са коментирали тук са същите гореупоменати от теб потребители и мисля, че заслужават подобаващо уважение. Поне, докато зависиш от тях.
    *аплоз се римува с колхоз.
  • Хаха, Ники, да! Малко съм неглиже 🤩
  • Типично в твоята стилистика, Иринка!
    Поздрави!
  • Аз пък много искам да вярвам, Ирен, че ако още някой ми изпльоска 10 стихосбирки и три романа като постижение, когато кажа, че не разбирам поезията му, да мога да взема един мегафон и културно да му кажа: извинете, мадам, но Хъбъл ви води с три обиколки на Вселената и без да пише стихове.
    Георги, известна ще стана, когато започне да се пише за мен. Засега това не се е случило никъде, но дай боже всекиму и с добро. С Юри изкарахме един много купонджийски тур, по време на строгата карантина и мисля, че всички славно се забавлявахме. Ако това имаш предвид под "слава", хич не я и отричам.
    Пепи, каквото и да кажа, все ще е налудничаво, така чееее.....😊
    Освен пожелание за хубава вечер, от което никой няма да изпита раздвоение, вярвам 🌃
  • И смешно, и малко тъжно...
    А част от славата ти - твоя - иде от възпевите на Юри.
  • Откакто всеки сам си преценЯ стана мнаго трудно да се открие " най-себелюбивото, претенциозно, практически изпращяло и тясно скроено общество". Лудостта дебне на всеки ъгъл. Но не говаря за онази хубавата лудост, която те кара да се чувстваш жив, а за тясно скроената... Ако бяха само поетите щеше да е много много гот. Иска ми се да вярвам обаче, че един истински артист не е такъв.
  • И думите са като помиярите в разградения двор,
    Поздравления!
  • Думите, да...
    Роси, аз съм един от най-големите фенове на лудостта, в красивите й проявления. Скоро четох няколко произведения, на автор, който досега не харесвах, но преоткрих силата на думите на гениалните луди и си казах, че да, изкуството принадлежи на тях. Което няма нищо общо с налудничавите прояви на по-голямата част от творците, смятайки се за такива.

    Не си купувай билет. Евтините трикове не са ти в натюрела😊
  • Ирка, чудя се - дали да си купя билет или да гледам отстрани!? 🤔🙂 Шегувам се! Всичко в този живот трябва да е дозирано, според мен. Свикнали сме да говорим много, а да казваме малко или прекалено много. Подценяваме думите, а издигаме в култ само действията. Думите обаче също могат да раняват или да дават сила, за това е важно всичко да е дозирано. 😊 Готино е!
    " Не изпадай в екстаз,
    ухилен налудно,
    докато блудствам с думите.."
  • Хахах, възможно е, Христо. За да се изложи като кифладжия човек, не трябват ни акъл, ни образование. С което ми дойде наум, че само с кифладжиите не знам как стои хавата.
    Но мисля, че моите хора държат първенството твърдо. Убедена съм даже 🤪
  • Готино е! "...Най-себелюбивото, претенциозно, практически изтрещяло и тясно скроено общество...". Аааа, Ире, ти да видиш к'ъв ужас е при художниците :D ...
  • Стойчо, Акеми, Дейка, привет вам, смели народе!
    Не знам дали е точно уау, но в изблик на безмерно умиление посветих това стихче на най-себелюбивото, претенциозно, практически изпращяло и тясно скроено общество, в което съм попадала до сих пор-това на поетите.
    Присъстващите не само че правят изключение, но дори печелят билет за водна пързалка на Слънчака (по избор)🌊
    Слънчев ден от мен ❤🌞
  • Уау
  • Какво приятно събитие!
    Ирина е пак тук със спомени от думи, нужни и малко пиперливи, като екзотична подправка в нашето зимно битие!
Random works
: ??:??