Jul 23, 2008, 11:51 AM

Било е време

  Poetry » Love
954 0 12
Било е време -
искала съм много.
Не много.
Просто исках всичко -
душата ти,
сърцето ти огромно...
Сега ми стига простичко:
Обичам те!
Било е време -
давала съм много,
но любовта
си няма каса да събира.
Това, че днес
си мое притежание,
не ме направи
повече щастлива.
По-тежка съм
от всяко наказание,
по-искаща
от празните си длани...
Бъди свободен,
както си създаден
и сам ела,
поискал да останеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...