Bиновна без вина
Отново ми напомни колко крехко е сърцето ми
и колко трудно се живее с това.
Вероятно знаеш или може би не знаеш
как боли от тази дълбочина.
Отново ми показваш колко съм несъвършена,
без да подозираш за това.
Отново тази крехкост дълбоко стене,
обезсилена съм да се утеша.
Отново прекосих годините, сякаш вчера изминали,
в тях остави ненаписани слова.
Отново не пожали чувства неизстинали,
аз ли съм виновна без вина?
© З. Райкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
