Тъй като си е мое и е писано поначало на руски, се почудих дали да не го пусна в секция "Преводи":)  Прилагам оригинала след българския вариант, защото по мое лично мнение в превода се изгубиха някои смисли и временни емоции.

Като всички деца, почнах с нула.
Но си търсех все нещо красиво.
Писна ми от лъжи и съмнения
и поисках и нещо правдиво...

И забравила срам, аз все писах и пях,
рисувах и свирих, без мисли за грях.
Изживях сума драми, обичах, ревах.
Така се разхвърлях, че станах на прах...

Учих хората, учих и себе си
да познавам и мене, и другите.
Претопих всичките предразсъдъци
във реален живот – без заблудите.

Аз се смеех със всички, а плаках сама
и раздавах до дъно, каквото можах.
Аз открих мъдростта си във любовта.
Подарих се на всички, без да пестя...

После просто погребах сърцето си.
Всичко хубаво, с всичките прелести.
Никой нямаше да ми помогне – изтрих се.
И остана от мен само дискът.

Публикувах си всичко без срам в интернета,
открих блогове, профили - напук на всички пердета,
оковах си душата във думи и рими...
И се пръснах – така че навред да ме има!

Наблюдавах и всички разбирах.
Всичко нужно изрекох с усмивка.
Въздържах се от самоубийство.
Но без чувства не се чувствах личност...

И аз рових в архивите на свойто сърце,
исках пак да обичам, с глупостта на дете.
Аз четях своите стихове сутрин дори...
Търсих себе си там, дето хвърлях преди.

И сега, ето – пак съществувам.
Аз пак пиша, свиря, рисувам.
Почти същата, но и с промяна.
Малко опустошена и няма...

Но умра ли, забравила нещо да кажа,
всеки може с лаптопа да види миража -
в който някога някъде съм се стопила
грам по грам тук и там, раздавайки сила...


И оригинала:


Начинала с нуля, как все дети.
Но хотелось чего-то красивого.
Я пресытилась ложи с сомнением.
Захотелось чего-то правдивого...

Я писала и пела, забыв стыд и срам,
рисовала, играла, назло всем богам.
Я любила и ныла, пережив кучу драм...
Я себя разбросала по всем углам...

Я учила людей и училась
понимать всех других и себя же.
Я смела в кучу все предрассудки,
захотев жить реально без лажи...

Я смеялась со всеми и ревела одна,
я себя раздавала для всех и до дна.
Я поверила, что любовь – мудрость и храм.
Я себя подарила, ко всем чертям...

А потом схоронила всю радость.
Все хорошее, что мне досталось.
Но помочь никто не порывался.
И я стерла себя – диск остался.

Завела кучу блогов, забыв стыд и срам,
все опубликовала, назло всем скотам.
Заарканила душу в слова и дифрамб...
Я себя рассовала по всем углам:)

Наблюдала других, понимала.
Все, что нужно, с улыбкой сказала.
Воздержалась от самоубийства.
Но без чувств была просто не-личность...

И копалась в архивах своей же души.
Я хотела опять поглупеть и любить.
Я читала свои же стихи по утрам...
Я себя поискала по всем углам:)

И теперь я опять существую.
Я пишу и играю, рисую.
Почти та-же, но все-же другая.
Опустевшая чуть и немая...

Но когда я умру, забыв что-то сказать
каждый сможет с ноутбуком залезая в кровать,
посмотреть, что когда-то со мной было там,
когда я рассосалась в ничто по частям...