Вчера разумът ми бе намръщен.
Дразнеше го своеволието на случките.
Не че бяха просто грозни - бяха невъзможно неналучкани.
Днес отново случките са своеволни,
но не протестира моят разум.
Малко му помогнах, очила му сложих и сега доволен е,
и... гледа смаяно.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up