Jul 9, 2015, 11:11 AM

Битие

  Poetry » Other
831 0 10

Битие

 

Да се върна обратно е късно.
Да си ида е рано (при Бог).
И се лутам, въжето се къса,
но животът не сключва оброк.


Очертавам си дните с мастило,
пренаписвам се цяла и аз.
В мизансцена на хорско вървило
прикадявам с тютюн „Голоаз”.

 

И трохите по пътя изядох
а пък сливите дадох за смет.
Влязох в роля на осма Плеяда
от трагико-комичен сюжет,

 

в който Орион праща закани
ала Зевс, гълъбици не ще
и превръща ме в дрипава врана –
просякиня във тъмно кьоше.

 

Да се върна или да си тръгна?
Даже Хамлет объркан мълчи.
Като хамстер се движа в окръжност.
Кукловодът следи ме с очи.

 

Цвета Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Влади, Вики, Ангел, Рада, Рени, Василка, Ясен, Младен, Лена, Елица, Белла, благодаря ви от сърце!
  • Неподражаема си, Цвети...
  • Перфектно лутане.
  • Ох, това е просто шокиращо, Цвети! Как успя да въдвориш тази рядко адекватна, а същевременно нестандартна образност. Няма игра на думи, а сякаш математически изведена смислова нишка на Ариадна. Силно впечатляваш.

    "Да се върна или да си тръгна?
    Даже Хамлет объркан мълчи.
    Като хамстер се движа в окръжност.
    Кукловодът следи ме с очи."

    Поздравявам те за това перфектно стихотворение!
  • Колко разнолико и провокиращо е битието! Както с образи и послания, така и с възходи и падения. Но съм сигурен, че пазиш дълбоко в сърцето си верният ориентир, с който да оставиш своята следа! Поздрав, Цвета!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...