Благодаря
Не искам да изричам, сбогом,
не искам много да боли,...
но съ`лзите - издайник подъл
роят се в тъжните очи.
Гласът трепери в безвеличие,
словата силни днес висят,
аз знам... налага се приличие,
но мислите летят, летят.
Прехвърчат бели пеперуди,
докосват жадните души,
превръщат ги във изумруди
докато стаята мълчи.
А във тишината... благодарност,
моята, от мен към вас,
изречена без елитарност
за всеки миг безвластна страст.
За всеки ден и час, в които
натрупвах опит и вървях
към себе си и към мечтите,
но все на вас благодарях.
Сега отново ви се вричам.
Прегръщам ви с една сълза.
"Простете грешките!" - изричам -
"Обичам ви! Благодаря!"
© Таня Мезева All rights reserved.
