Благодаря, Господи
Благодаря, че си ме създал такава:
да не ти задавам излишни въпроси,
да не копнея за празна слава,
да не искам любов изпросена.
Да се усмихвам дори в най-страшния миг
и дори разлюбена – пак да обичам,
към нещастните обърнала лик,
само на себе си да приличам.
Благодаря, даде ми такава душа,
дето изтръпва безпаметно влюбена,
дето ме пази, когато греша,
и търси надежда изгубена.
Благодаря, даде ми ръце и очи,
та с тях да прегръщам, да гледам зората.
Когато от подлост ми загорчи,
да не подавам хляб на предател.
Какво още да кажа, Боже Господи мой?
Аз съм твоето най-скромно творение.
Кротко живея под звездния рой
с мечти за любов и смирение.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
