Благодаря, че си ме създал такава:
да не ти задавам излишни въпроси,
да не копнея за празна слава,
да не искам любов изпросена.
Да се усмихвам дори в най-страшния миг
и дори разлюбена – пак да обичам,
към нещастните обърнала лик,
само на себе си да приличам.
Благодаря, даде ми такава душа,
дето изтръпва безпаметно влюбена,
дето ме пази, когато греша,
и търси надежда изгубена. ...