Благодаря ти, Боже, че живея
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЕЯ
…защо ми е да имам всичко, щом и малкото на този свят ми стига? –
да приютя бедняка в своя дом, да прочета любимата си книга,
да милна в парка плачещо дете, да купя хляб на просяка пред храма
и кротко да живея до стоте – пък сетне вече може да ме няма,
отново да напиша някой стих, светът – не зная – ще го прочете ли? –
щастливец, и от мравката по-тих, пак да изчезна в топлите му трели,
стрък фрезии на бавната Жена да подаря, щом спре до мен във парка,
и – щом изгрее вечната луна, с клошарина да делнем по цигарка,
и тъй – на прости радости богат, си палвам пак в кандилцето елея.
На мен ми стига всичко в този свят. Благодаря ти, Боже, че живея!
23 ноемврий 2024 г.
гр. Варна, 8, 20 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
