Благословен копнеж,
благодаря, че ме доведе тук...
душата радва се и тръпне в почуда
На смелото желание гласът
поведе стъпалата без принуда.
И щедростта природна сипе
и мъдростта във мъховете скрита,
безследно безпокойството ми чезне
полегнало в дебрите на тишина честита.
Посоките се сливат, бавно чезнат
в живителна зелена пелена,
през формите на свойта принадлежност
равнявам дъх с величието на мира.
© Валя Сотирова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
