Бледа следа
Не живея с двоен стандарт
мисълта си не разкъсвам на две.
Не вярвам в играта-хазарт.
Съдбата ми никой не взе.
От себе си нежност раздавам.
Тихичко вървя в своя път.
Съвест за нищо не давам
в живота и скапан и тъп.
Страдам, кога ми не вярват,
когато в очите приятел ме гледа.
И защо ли лъжите оставят
едничка следа, но толкова бледа?
© Йонка Янкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
