Бледа следа
Не живея с двоен стандарт
мисълта си не разкъсвам на две.
Не вярвам в играта-хазарт.
Съдбата ми никой не взе.
От себе си нежност раздавам.
Тихичко вървя в своя път.
Съвест за нищо не давам
в живота и скапан и тъп.
Страдам, кога ми не вярват,
когато в очите приятел ме гледа.
И защо ли лъжите оставят
едничка следа, но толкова бледа?
© Йонка Янкова Всички права запазени