"Ближен"
И сме горди, че ходим изправени,
отличава ни, казват смехът.
Сякаш нищичко няма за правене,
все се ръфаме. Хората – кът.
И венец сме (все повече тръните),
и сме гладни, по-гладни от лъв.
Закъде, мили мои се пънете?
Там – пред попа последен е пръв,
на небето последни са първите,
после всички сме пръст и трева...
И дали си е струвало кървите?
Само дяволът знае това.
А Отецът обича си грешките,
по-изправени днес, но от кал...
В мойто куче аз виждам човешкото,
в моя "ближен" е звярът. Преял.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
