Блиндиран свят
БЛИНДИРАН СВЯТ
Нас ни дели един сълзлив панел – мухлясала илюзия за близост,
тъй ми горчи мускатът о 'тонел, когато слушам твоя телевизор! –
дори не знаеш колко ми се ще да ти река наздраве с пълна чаша,
да мезим със картофките соте – и с гъбите от вчерашната каша,
и tête à tête да хвърлим сантасе, додето кротко свири ни Гилеспи,
че писна ми да мръзна като псе, натирено в разкашканите преспи,
на, късно снощи в зимния ни вход разминахме се с тебе на етажа,
мълчах – един печален идиот, и добър ден не смогнах да ти кажа,
съседе, блокът взе да се руши! – ела? – и спри го тоя телевизор!
Блиндиран свят! Заключени душѝ. Мухлясала илюзия за близост.
© Валери Станков All rights reserved.
