Apr 11, 2006, 10:11 AM

Близка и далечна

  Poetry
835 0 1
Близка и далечна

Два свята се докоснаха
Моят и твоят.
Две очи се погледнаха
Моите и твоите.
Две съдби се срещнаха
Различни и до някъде еднакви
на чувства и мечти…
Но чувствам се прекрасно
Близка и далечна дори да си ти.
Защото най-накрая те срещнах
Принцесо на моите мечти.
Дали това е заблуда?
За сега не знам…
Дали в тебе съм влюбен?
И това не знам?
Нощем понякога се будя
Изгарящ от плам…
Мисля си за тебе
Или просто мечтая…
Докато заспя…
Колко е странен
Света на любовта…
И не разумен.
Носещ радост и тъга…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...