Nov 9, 2008, 12:36 AM

Блудница

  Poetry » Other
2.1K 0 4
 

Тя бе блудница в своята душа,

вкопчи се в безмилостната игра!

Прегръщаше с мили и нежни ръце

мъже, от които и се повръщаше...

 

 

Тe бяха красиви, но с жалки сърца,

подчинени на страсти греховни!

Безмилостно късаха нейната душа,

сипеше се кръв от ласки отровни!

 

Тя не знаеше как бе стигнала до там -

сърцето и пусто, не вярваше в нищо!

Понякога в очите четеше се срам -

очи, които някога обичаха горещо!

 

 

Тя бе с много, но всъщност сама

търсеше онзи, който в очите и ще чете,

 искаше нейният любим обич да и даде!

Но всичко бе вече безсмислено - за любовта нямаше билет!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...