Драпира душата си, сложи и джувка,
на показ я тупна пред нас.
Премрежено мига, раздава целувки,
върти се, подскача в захлас.
За продан е вече, но кой ще я купи,
кому е притрябвала тя?
Кой своята броня безценна ще счупи
да пусне във нея душа?
Надига поли, през сълзи се предлага
на всеки изпречил се праг.
Плътта си отчаяно, блудно излага
за капка вода, къшей хляб! ...