Jun 26, 2007, 3:56 PM

Блудницата

  Poetry
1.7K 0 7
Една жена с тяло на богиня,
с душа на блудница и с ангелско лице
танцуваше под погледите жадни
на глутница разгонени мъже.
В очите й смарагдови, морето
бе скрило свойте цветове,
косите и напомняха полето -
през юни тежки класове.
Ръцете й, като ръце на жрица
извайваха от въздуха мечти,
нозете й - крила на  волна птица -
 по дансига летят.
Танцуваше... В движенията сластни,
в извивките на грешната и плът,
с хиляди очи коварни
и слагаше клеймо светът.
И мислеше, че е пречистен,
щом чужди беше този грях,
а тя танцуваше и беше ничия -
на себе си, но и на тях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав за чудесният стих,Таня!
    Браво!
  • Когато човек танцува,забравя себе си!
    Красив и пречистен стих!
  • Скъпа Таня,страшно ме развълнува твоя стих!Най-добрата ми приятелка танцува великолепно,но бива твърде често неразбрана от мъжете.Страхотен стих, супер стил! Браво,поздравления!
  • Уникален стих!!!
    Много ми хареса, Таня!
  • браво, много завладяващо

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...