Блудницата
с душа на блудница и с ангелско лице
танцуваше под погледите жадни
на глутница разгонени мъже.
В очите й смарагдови, морето
бе скрило свойте цветове,
косите и напомняха полето -
през юни тежки класове.
Ръцете й, като ръце на жрица
извайваха от въздуха мечти,
нозете й - крила на волна птица -
по дансига летят.
Танцуваше... В движенията сластни,
в извивките на грешната и плът,
с хиляди очи коварни
и слагаше клеймо светът.
И мислеше, че е пречистен,
щом чужди беше този грях,
а тя танцуваше и беше ничия -
на себе си, но и на тях.
© Таня Панайотова All rights reserved.