Блус за двама
Тела, настръхнали в изящен блус,
преливат се във бъдеще и минало.
Опитват плахо устните на вкус -
чувство старо, през годините отминало.
Пожарът пламва - нещо там, отвътре,
под лъжичката, със болка се присвива
и нашепва, че ще има ново утре,
ще звучи и песен още по-красива.
Приспани са били мечтите им
и в танца преоткриха своята съдба,
извървя докрай, без път, следите им
и ги прегърна нежно любовта.
(Любовта не си отива, просто й е нужно постоянно да се преоткрива)
© Елица Стоянова All rights reserved.
Стопли ме!
