Блян
Блян
Събуди се оная чаровност и блян,
в тангото се докосваме страстно.
Обичам те и не чувствам свян,
отново искам да те галя сластно.
Дете на Бога ли си свидно,
гледам снимката и тръпна.
Огън прелива в мене видно
и погледа не мога да отдръпна.
От очите сълзи горещи се леят,
уханието на твоята осанка блика.
Да ме докоснат други не смеят,
жената в мене само тебе вика.
Този трепет от блян ме влудява.
Не ще останеш никога в забрава.
Една любов нежна ме пленява,
мислите свежи, сърцето нежност дарява.
© Йонка Янкова All rights reserved.
