Бодил
В градината откъснах странно цвете -
приличаше донейде на бодил -
убоде ме (стеблото се заплете)
и ми припомни някога какъв съм бил...
Изгледах го свирепо, но не знаех
дали да му се сърдя или не.
Затуй (макар че за цветя нехаех)
го сложих във вода поне.
Като по чудо то се хвана,
сутрин махаше ми със бодли
и сякаш пращаше подкана:
„Какъвто беше, пак такъв бъди!"
Излизах аз, замислен оттогава
и спомнях си лица, съдби,
моменти на тъга и на забрава,
и питах се: „Какво ме промени?"
Дали извечната борба за хляба
и работата, свързана с това
или пък мислите, с които лягам,
че има време за духовността.
И тъй, полека дните си минават
във работа и в суета,
и знам ли колко още ми остават
да се порадвам на света...
Хасково, 17. 07. 2007 г.
© Калин Найденов All rights reserved.
