Oct 23, 2007, 9:50 AM

БОДЛИВА ТЕЛ...

  Poetry
1.1K 0 9

                                         БОДЛИВА ТЕЛ -
                                                              ОТНОВО КОЖАТА ТИ ОТЕСНЯВА...
                                         И за това ли
                                                               в очите ти наивно се премята
                                         подковата на клупа?

                                         Недей!
                                                         Недей, приятелю!
                                         Животът не е шепа пепел,
                                                         която вятърът ще пръсне.
                                          Въжето ти не стига да прескочиш
                                                         оградата на своята съдба...

                                          Върни се,
                                                           моля те,
                                                                          върни се в семето!
                                          И в песента на ручея
                                                                          вкопай нозе!
                                          Стани един
                                                           чинар гостолюбив!
                                          Едва сега
                                                           след песента на птиците
                                          по израненото стъбло -
                                                            ще разберем
                                          дали годините
                                                           са те изпитвали
                                          чрез кръговете си на обич.
                                          
                                          Тогава ще намериш сили
                                          да счупиш клона си -
                                          щом примка залюлее.       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Ресенска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...