Бог по моя път...
Бог по моя път...
Откривам Бог при минус пет,
когато всичко цветно избледнява,
във вятърния радостен ответ
той като точка в мене се стопява.
А после го откривам в две очи,
които следват моята посока,
когато отдалече ме мълчи
една душа красива и дълбока.
Откривам го и в шепот на река,
когато ми припомня стари рани,
или пък съм във тъмното сама,
прободена от мислите издрани.
Държи ръката ми във сняг и дъжд,
по устните напукани потрепва,
понякога изчезва отведнъж,
а друг път се завръща като клетва.
Ще го запазя в свойте дълбини,
ще бъде тайна светла във сърцето,
вълшебен пясък в моите следи
и сетният ми полет във небето.
31.01.2017г.
Елица
© Елица Георгиева All rights reserved.
