Dec 23, 2019, 10:46 AM

Бог роден. Да не живее... 

  Poetry » Phylosophy
712 3 8

Празникът си има име,
то е: "Моля те, купи ми!"
Вместо обич помежду ни,
няколко всесилни думи.
Искам! Трябва! Имаш! Можеш!
В дар ненужен как да вложиш,
думи обичливи, скрити?
Вяра, любовта, мечтите...
Алчно всеки се оглежда...
В полунощ една надежда,
боса по снега се скита.
Има ли човеци? – пита.
Бог се ражда... Витлеем...
Манджите са на корем,
вихри се запой. Завиден,
всеки някому обиден...
А кандилото не грее,
Бог родéн. Да не живее...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • " В полунощ една надежда
    боса по снега се скита."
    Още не се е отказала от нас, иска да открие в кой да се всели и да се сбъдне.
    Уж я каним, а с консуматорската си нагласа я отблъскваме. Горката надежда!
  • И от Долната земя...Та пак тук.
  • Има надежда, като стигнем дъното, има път само нагоре.
  • Да, Васко. В днешно време раждането е лесно, Красе, виж израстването (духовно), обикновено се изражда в доживотен пубертет.
  • Яденето - на корем...
  • Празнуваше се, Валенце и още как...С моята маминка и твоята (светлина по пътя им). И сега се празнува. Свобода, слободия...Сенсей, Гош, Роси, благодаря ви!
  • Ех, направо е като заупокойна молитва за нашето време! Но бичува!
  • Скептичен реализъм...
    Хубаво, вярно и страшно...
Random works
: ??:??