Feb 12, 2021, 4:30 PM

Бог знае

1.4K 0 2

Уви, увиснал съм в пропастта тясна –
с лявата съм се хванал за миналото,
с дясната здраво държа бъдещето,
а краката ми не достигат настоящето!

 

Колко ли така ще издържа?
Кога ли най-сетне ще падна?
На кой ли бряг ще се изкача?
Един бог знае, но не и аз, не и аз...

 

 

 

 

12.02.21 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюрхан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...