Богат съм на думи -
любовни куршуми,
нежни и топли,
бродирани с вопли,
красиви, любими,
облечени в рими.
С тях храня душата -
по час и по дата,
във нощите скитам,
за щастие питам,
горя от тревога
и моля се Бога -
да сбъдне мечтите.
Целувка в нощите
очите да сгрее,
денят да се смее
и страстни вулкани
да прати ми в длани!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
