Богиня
Остани при мен във таз самотна нощ,
ще ти разкажа приказка една,
мълчи и се потапяй в майския разкош
на бледата, озъбена луна.
Родила съм се в мидена черупка,
израснала съм скрита в розов цвят
дойдох до тук през черна дупка,
донесох любовта на този свят.
Пътувала съм със безброй кервани,
преплувала съм не едно море,
прехвърлила съм хиляди балкани,
но издържаха моите нозе.
Замръквала съм често под звездите,
преспивала съм с просяк стар,
сестри ми бледни бяха самодивите
и на царе била съм господар.
Пребродих всички кътчета свещени,
запалих огън в стария олтар,
дарих човека с чувствата неземни,
от плахия направих звяр.
Сега изплитам паяжина от мъглите,
на вятъра надявам примка на врата,
прибирам мълнии в очите,
протягам жалостна ръка.
Ела при мен, могъщата богиня
е свела тягостно глава,
жена съм станала – робиня,
приседнала до твоите крака.
И чакам с трепет на душата
да видя погледа ти несравним
и да получа дара на земята,
Демон мой неуловим!
© Даниела Атанасова All rights reserved.
Поздрави
