Богомолка
Богомолка
Веднъж да ме помоли, като бог,
със своята любов да я спася...
В прегръдката ѝ нежна, като в гроб,
готов съм аз навеки да заспя.
© Борис Борисов All rights reserved.
Богомолка
Веднъж да ме помоли, като бог,
със своята любов да я спася...
В прегръдката ѝ нежна, като в гроб,
готов съм аз навеки да заспя.
© Борис Борисов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...