Богомолка
Богомолка
Веднъж да ме помоли, като бог,
със своята любов да я спася...
В прегръдката ѝ нежна, като в гроб,
готов съм аз навеки да заспя.
© Борис Борисов All rights reserved.
Богомолка
Веднъж да ме помоли, като бог,
със своята любов да я спася...
В прегръдката ѝ нежна, като в гроб,
готов съм аз навеки да заспя.
© Борис Борисов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...