Jul 9, 2007, 9:09 AM

БОЖЕСТВЕН ГРАД

  Poetry
604 0 2
Божествен град Елена,
звъниш с камбанен звън,
 душата ми прелива,
зарежда се отново тъй
и с птичата ти песен,
 и с цветния ти аромат,
и с калдаръма тесен,
сещам твойта вечност аз!

Каква по-хубава картина,
влюбен човек би сътворил?
Планински полъх, животворен ручей,
а хората, сърдечни, земни и добри!
Завръщам се пребогата,
със тлеещи искри,
които тихичко ще чакат,
до следващото идване, нали!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...